СГÀЖДАМ СЕ1, -аш се, несв.; сгодя̀ се, -ѝш се, св., непрех. Диал. 1. Живея, работя, общувам с някого добре, в разбирателство, сговорно; погаждам се, погодявам се, спогаждам се, сговарям се. – Мислех вчера да ви кажа – у дядо попа можехте да живеете, у него е добре. – Не бихме се сгаждали – смънка Балашев. А. Страшимиров, ПР, 31-32. Било [момчето] син на търговец, съвсем не се сгаждало с родителите си, които го пратили в свищовската търговска гимназия, та махнало ръка и на свой риск постъпило в рисувалното училище. НД, 1921, бр. 8-9, 35. Твърде сносно се сгаждали, с редки изключения, духовенство и паство по северните павликянски села. СбНУ XIX, 78.
2. Преставам да се карам с някого, да му се сърдя, възстановявам добрите си отношения с него; сдобрявам се, помирявам се, погаждам се, погодявам се, подобрявам се, придобрявам се, сговарям се, спогаждам се, спогодявам се. – Лимане, брате Шишмане, / ни са сме с тебе карали, / дьо да са, брате, сгодиме, / дьо да са, брате, простиме! Нар. пес., БНТв III, 389-390.
3. Уговарям се, наговарям се; сговарям се, сдумвам се, сгласявам се, погаждам се, погодявам се. Певецът беше млъкнал и ние се сгаждахме вече да запеем друга песен, но вратата се отвори без почукване и при нас влезе Ячо Хлебаров. К. Гълъбов, СВН, 211.
СГÀЖДАМ СЕ2, -аш се, несв., непрех. Остар. С предл. с. Намирам се в съответствие с нещо, съвпадам с нещо. Волята и действието на единичната личност и действието на света извън нея – това са контрастите в трагическото. Дето обаче моята воля се сгажда с онова, що е извън мене, там не може да се говори за възвишеност. Ал. Теодоров-Балан, УЕ (превод), 19. Етимологичното обяснение на г. Иванова се сгажда с посочената по-горе догадка у Томашек. МПр, 1926, кн. 2, 143. Той нагаждаше песнопенията от хоровия си репертоар по изискванията на своя вкус; а тоя вкус, не ще съмнение, никак не се сгаждаше с вкуса на публиката, навикнала да слуша от неговите предшественици „ефектни пиеси“. Сл, 1921, кн. 3, 191.